Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2014 18:41 - Обиколка на България с колело 2014-та (40 Бири) ЧАСТ 2
Автор: gergoff Категория: Туризъм   
Прочетен: 7314 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 03.07.2014 22:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ДЕН ТРИНАДЕСЕТИ
Денят на баирите

Валя до сутринта. Поне спря в ранни зори. Краси дойде и се сбогувахме. Предупреди ме, че ме очакват сериозни баири. Въпреки предупрежденията трябваше или да продължа, или да си хвана влака. Ами, избрах първото. Оказа се, че навлизам в Родопа планина. При изкачването кътчета за отдих с чешми и беседки има доста. За чешмите в този район ще разкажа със снимки в следващите дни-красота. Молех се, в момент на буря, да имам подобно място наблизо.

image

Паметна плоча за убит стражар:

image

Изкачих връх Свети Никола, както и следващия, който според местните не му отстъпва по височина, но е безименен. И двата бяха по шест километра изкачване. После се появи язовир Ивайловград, но от високото изглежда като малко езеро. В действителност, щом слязох долу, се оказа огромен.

image

image

image

image

От язовира до Ивайловград пак сериозен баир. Главният път минава край града и аз не си направих труда да се отбивам в него. Друг път, този ден трябваше да стигна Крумовград. Пътьом, отново в нищото, изненада. Параклис и сцена. 

image

image

image

image

Разрових се в Гугъл и излезе следното, за съжаление:
"Тук на 3 октомври 1913 г. редовната турска войска избива над 200 пеленачета, скрити на южния бряг на река Арда - деца на българи, бягащи от Южна Тракия и преследвани от тази войска."

И пак дъжд, малко преди Крумовград. Ей така се крия, когато има къде, иначе с платнището:

image

А после уж крайната точка за днес:

image

image

Казвам уж, защото в града никой не даваше стаи, имаха само хотел. В хотел не ми се оставаше и подминах Крумовград в търсене на място за бивак. Така стигнах до село Звънарка. Малко след селото видях подходящо място и се настаних там. От града си купих две бири и няколко консерви, както и закуска за следващия ден, метнах платнището над палатката и влязох вътре. И два часа след това, още не бях заспал, пак се почна с валежите и гръмотевиците. Сложих тапите в ушите и заспах.

с.Сива река-с.Звънарка - 116 км.

ДЕН ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ
Пак баири, пак Родопи

Валя, но поне гръмотевиците спряха. Дъждът спря сутринта, но мъглата беше ужасна. Събудих се към 6:30, но нямаше как да тръгна, защото не се виждаше на два метра. Рискът беше много голям. Към 8:30 още не се беше вдигнала, но видимостта беше по-добра. Нямаше за кога да се мотая. Закусих, отново сухи пасти, и тръгнах към Златоград-днешната ми цел. Към 9-9:30 Родопите изглеждаха така:

image

Студено, мрачно, но слънцето се опитваше да пробие. Пътьом снимах крайпътен кладенец. Все бях виждал крайпътни чешми, ама кладенец...

image

В село Токачка дозакусих, защото ме чакаше тежък баир-изкачване на Маказа. Не знаех колко километра е, но по картата излизаше 10-12.

image

С кривата капла, беше взела да става все по-крива знаех, че ще ми става все по-трудно. А сервиз не се очертаваше наблизо. От стръмния баир се откриха невероятни гледки-да седиш и да гледаш. Хубавото на изкачването е, че караш бавно, дишаш чистия въздух и, ако имаш желание, хвърляш по някой поглед встрани.

image

image

А после някогашната ни граница с Гърция-върхът на прохода Маказа.

image

Пак студ, пак преобличане-дежа вю. После дълго спускане до село Чорбаджийско. Първото прилично изглеждащо село, което виждам последните дни. Тук срещнах Шафкъ-млад колоездач, но много зле с българския. Попитах го на колко години е, а той започна да ги брои на пръсти: 1...2...3...12. На 12 съм-казва.

image

Няколко човека ме заговарят на турски, а аз им обяснявам, че не ги разбирам. Сутринта една баба ми обясняваше, че Златоград е много далече, а един друг познатата песен, че пътят не ставал за кола, ама за колело е идеален.

Такива бяха най-леките наклони, които превземах:

image

В село Бенковски спрях да обядвам, до един магазин има изкарани маси, починах малко, снимах паметника и пак на пътя.

image

Не помня колко време съм пътувал до Златоград, но изпитах истинско облекчение, щом видях табелата. Този ден бях изминал едвам 83 километра. Настаних се в много хубаво хотелче, където ми дадоха стая на прилична цена. Имах нужда от душ, пране, добра храна и почивка. След банята реших да се разходя из града, ходил съм там преди 15-ина години и нямах много спомени. Хубаво място, приятни и отзивчиви хора.

image

Пак селфи:

image

image

image

image

image

След кратката обиколка в центъра се прибрах в хотела и директно в ресторанта. Големи вкусотии-пица с морски дарове, барабанчета(чесново хлебче с две пилешки бутчета отгоре), а и да не забравя бирите, точно две.

с. Звънарка-Златоград -83 км.


ДЕН ПЕТНАДЕСЕТИ
Най-тежките изкачвания

Пак беше валяло, не зная за кой ден подред. А и прогнозата беше за цял ден дъждове. Зачудих се дали да не остана в Златоград, но бързо отхвърлих тази мисъл. Важното е, че в момента не вали. Слязох във фоайето, където собственичката Роси предложи да ми сложи напоилите се от дъжда дрехи в сушилката. Приех, естествено и докато дрехите се сушаха аз закусих домашно приготвени сандвичи. Дойде и съпругът и Фьодор, симпатяга на около 60, който също кара колело. Седнах при него и се разговорихме за пътешествието ми. Даде ми ценни съвети за пътя, каза ми за тежкия баир 12.5 км от Златоград до Мадан и после се метнах на велосипеда. Напълних си вода на една от крайпътните чешми и изкачването на прохода Печинско започна, под лекия ръмеж на дъжда. Бавно-бавно го качих. Много красив проход, със спиращи дъха гледки:

image

image

И чешми като къщи:

image

Не беше никак леко стигането до Мадан, но стигнах. Там пътят минава през центъра, та помолих една жена да ме снима до паметника:

image

image

image

image

На излизане от Мадан срещнах двойка немци-Ана и Алекс, които също обикаляха Европа. Поговорихме, доколкото позволяват познанията ми по английски, снимахме се един друг и те към Златоград, аз към Смолян.

image

Всъщност Смолян не беше последната ми цел за деня, а язовир Доспат.  Е, само цел си остана. Но затова след малко. Две чешми, едната уникат:

image

image

image

И в едно селце, с няма и 100 жители, щракнах кафе Европейска среща:

image

А после Смолян:

image

image

image

Спрях на един Петрол да заредя с....кола и сладолед. Ако знаех какво ме чака щях да изпия каса редбул, ама не знаех.

image

И след това се почна. Може да се каже, че това е най-тежкият баир, който изобщо съм качвал. Много стръмен, направо тежко натовареното колело спираше. Последна снимка от Смолян и до горе не съм се сещал за фотоапарат.

image

Чак горе, тотално разбит се сетих, че мога да се щракна. Имаше две коли с римляни, които се обръщаха много мило към мен с "брат ми". Хванах малкото цигане, показах му как се снима и то учудващо бързо схвана.

image

image

image

Това е от върха на проход Превала. Ако не беше толкова студено и тук бих останал да си почина, защото си нямах на идея какво следва. Но "братята ми" от ромски произход бяха услужливи и казаха, че е само спускане. Щом е спускане-слизам.
Вярно се оказа дълго спускане. Над 20 км. Минах през Широка лъка:

image

image

image

image

image

От това красиво градче си взех вечеря, защото мислех скоро да приключвам деня, но спускането ме увлече. Вече спрях да се ядосвам на подобни подмятания от рода на:
мощно изсвирване с уста и някакъв тип ти вика: Ей, каплата ти се върти. Или; едвам катеря баир, а някакъв с кола идва отсреща, намалява и ми разправя: -На 300 метра има полицаи с радар, внимавай да не те засекат.
После пак красива чешма, изградена в памет на млада жена:

image

image


И едно село, в което едва ли на някой му се иска да живее:

image

Стигнах до разклона за Девин и поех на ляво. В Грохотно питах за стая, но ми казаха, че никой не дава. Причината да търся спешно стая бе тривиална-много силен вятър беше излязъл отново, а черни облаци буквално докосваха върховете на дърветата. Започна да се святка и гърми, а прикритие не се очертаваше. Та в Грохотно ми казаха, че на 5 километра има хижа на БТС. Карах възможно най-бързо, но на 500 метра пред нея започна да пръска. Отначало леко, но с приближаването ми до хижата взе да се усилва. Порталът беше отворен и бързо скрих колелото под навеса в двора, а аз влязох в столовата. Земя и небе се сляха, не ми се мисли какво щеше да стане, ако бях на открито. Жените в хижата казаха, че Господ е с мен и напълно ги подкрепям. Два часа поне валя, а аз използвах това време за вечеря и бира. Всъщност две. После се изнесох в стаята, минах през банята и заспах. 

Златоград-Хижа Тешел - 113 км.

ДЕН ШЕСТНАДЕСЕТИ
Дъжд и премеждия

Предната вечер бях решил, че ако вали сутринта ще остана този ден в хижата. Прогнозата беше за цял ден дъждове и гръмотевици. Събудих се към 7:30, погледнах навън-не валеше, но аха-аха да започне. Въпреки това реших да тръгна. Служителките в хижата ме бяха предупредили за голямо изкачване до Доспат. Лошо време, но много красиви пейзажи. Облаците бяха надвиснали ниско, но все още ме щадяха:

image

image

И още една чешма, като за изложба:

image

После стигнах Борино, село, което повече прилича на град, дори има малки блокчета. Населено предимно от български турци, много приятно изглеждащо място. И нали съм на тема чешми, в Борино снимах тази:

image

Оказа се, че баирите не са само до Доспат, ами продължават и след него поне още 4-5 километра. Минах през градчето набързо исках да стигна и да се снимам до язовира, ходил съм на него за един Великден, изкарах си чудесно, но по пътя един ме подлъга и го подминах. Трябвало да се отбия по-назад около 500 метра, ама грешка в информацията.

image

След дългите изкачвания почна спускане и тук срещнах австралийците Кери и Морейна. Обикалят си из Европа, информират се кой път не е натоварен и карат по него 50-100-150 километра, после малко на влак, после пак с колелото и така. За днес имаха план да минат само 50-ина км, до Доспат. Сладури, много им се зарадвах.

image

Направихме си по една снимка за спомен и продължих към Гоце Делчев. Такъв беше планът за днес, но впоследствие го промених, за добро или за лошо.

Още една чешма, преди Сатовча:

image

И една паметна плоча:

image

Преди Гоцето ме заваля, цял ден ми се канеше, но там ме хвана. Скрих се под една спирка, заедно с един овчар и изчаках да премине. Влязох в града, направих една снимка на паметника на Гоце Делчев и отидох в близката механа да хапна.

image

После минах покрай един вело-сервиз, но си помислих, че много ще се забавя, а до София не ми остава много и каплата щом е изкарала до сега ще изкара още два-три дни. Оказа се, че каплата е щяла да изкара, ама гумите не. Понеже беше рано реших, че мога да мина още 30-ина километра този ден. Един човек ми каза, че ме чака голямо изкачване на прохода Попови ливади. Баси, не го бях чувал този проход, колко ли пък ще да е голямо туй изкачване?! Еми, ще го видя. Тръгнах, но облаците се завъртяха и пак се върнаха над мен. В началото на прохода питах едни горски, дали наблизо има място, където да се скрия, а единият ми разправя, че на километър има спирка. Минах километър и половина, спирка не видях, но дъждът започна отново. Наметнах мен и колелото с платнището и два часа и половина стоях така завит, докато не спря. А после и слънце изгря. Лошото бе, че ставаше късно, някъде към 18:30. Все пак до смрачаване имаше време, в началото на изкачването бях видял табела, че местността "Попови ливади" е на 13 км. Това предположих, че е върхът. Бях минал към три километра, значи още десет. Ако е много тежко качването все за два часа ще го взема, с почивките. Спирката се оказа на още три километра и половина нагоре! Обаче, точно по средата, задната гума изсъска. Когато видях какво се е случило сърцето ми се сви. На едно място външната се беше износила и вътршната се бе показала навън, след което се бе спукала. Свалих багажа, залепих прословутата самозалепваща се гума, заради която си бях взел само една резервна, направих подлепка на външната и пак по баира. Карах около 1,5 км и пак спадна.  А започваше да се стъмва. Заоглеждах се за място за бивак-нямаше нито едно подходящо. Как рязко ми залипсваха ония чешми, които срещах само до преди 40-50 км. Уви, в прохода "Попови ливади" няма нито една, дори и малко да наподобява на тях. Реших, че е по-добре да избутам колелото до подходящо за палаткуване местенце и на сутринта, на светло, да се заема с гумата. Сега изморен едва ли щях да се справя. Бутах нагоре към пет километра и стигнах върха. Там видях отбивка за хотели. Бутах още километър към тях, но там ми казаха, че в момента нито един не работи, отваряли ги само петък и събота. В едно кафене една жена ме информира за евтина спалня на главния път, от който бях дошъл, около петстотин метра след отбивката, която бях хванал. Бутах още километър и половина и в десет и нещо се оказах пред туристическа спална "Тихия кът". Вдигнах служителя от масата и мача в който се беше загледал, даде ми стая, срещу десет лева, включи ми бойлера и ме остави да почивам. Докато чаках водата да се стопли си отворих една бира и се заех с гумата. Този път я направих както трябва, защото директно изхвърлих боклука с "бозата", самозалепващата, де и сложих новата вътрешна. Още по-добра подлепка на външната и бях готов за следващия ден. Взех душ, изпих си и втората бира и, след изпълнения с неприятни емоции ден, заспах.

Хижа Тешел-проход Попови ливади - 98 км  

ДЕН СЕДЕМНАДЕСЕТИ
Срещи с хубави хора и опасни пътища

Умрях от студ през нощта. Не можах да се наспя. Завит с две дебели одеяла пак ми беше студено, а едното все се изплъзваше на земята. И сутринта беше студена. Съжалих, че не съм взел по-дебели дрехи, ама то си беше направо за пуловер и зимната пухенка. Облякох се добре, с всичко що имах с дълги ръкави и крачоли и малко поразгрях, докато оправя и стегна багажа. Излязох от сградата и се върнах назад 200-300 метра, да направя снимка на паметника на Яне Сандански:

image

След това последва дълго и смразяващо спускане, само на предна спирачка, защото заради кривата капла задната я свалих, че постоянно там, където е криво, закачаше и все едно карах с натисната спирачка. Подминах лобното място на Яне полузамръзнал и не се отбих до него, макар че бе на само 150 м., но бързах да сляза от планината, а ръцете ми се бяха сковали към кормилото. Вече в ниското срещнах Джорджо-румънец, също тръгнал на европейска обиколка. image

Лаф, размяна на координати, снимки и той пое нагоре, от където се бях спуснал. Закусих в Катунци и напред към Сандански. Изведнъж пътят стана такъв и то с километри:

image

image

Това, както разбрах е, заради магистралата, която ще минава от тук. Но, заради дъждовете, калта беше омекнала, а още по-неприятното бе, че излезе силен насрещен вятър, което утежни карането. На края излязох на асфалта край село Левуново и стигнах Сандански. Слязох да направя снимки на колелото, подпряно на табелата и гледам, че задната ми гума отново е мека. Влязох в един склад за дърва, точно до пътя и казах на момчетата, че ще правя гума. Залепих едната дупка, сложих гумата и пак мека. Свалих я, още една дупка. Залепих я с последната си лепенка-пак не се помпа. Поглеждам предната и тя мека. Нямам гуми, нямам лепенки! Бутане до веломагазина на Кирил Дончев. Човекът си заряза работата и заедно с двамата му сина поеха колелото ми. Оказа се, че съм минал през бодили, не съм и забелязал къде, и в предната имам три дупки, а в задната четири. Нови вътрешни гуми, нова външна задна и смяна на двете спици. Киро ми сложи дебела подложка, срещу спукване, но в България е възможно и колело от каруца да спукаш. За това по-натам.
Колелото и майсторът:

image

Натоварих багажа, под смаяните погледи на посетители на магазина, учудени от многото багаж, който нося-возя. Въпреки забавянето реших, че имам време да стигна до Благоевград или поне да мина прохода и там бивак някъде.

Няколко снимки в Кресна:

image

image

image

Тук е моментът да кажа, че Кресненското дефиле е най-опасното място за каране на колело, от всички пътища по които съм карал. Тесен път, много тирове, които често минават на по-малко от пет сантиметра от теб и то с голяма скорост. Едно залитане, едно заобикаляне на дупка в неподходящ момент и си дотам. Никога не ме е било страх да карам по пътищата, но тук се притесних дали ще изляза жив от дефилето. Не препоръчвам каране на това място! Освен всичко и времето пак се скапа, за кой ли път. Насрещният вятър, който бе спрял, отново се появи, ведно с купеста дъждовна облачност, както казват синоптиците. В един момент въртенето на педалите, макар да бе почти равно, стана невъзможно и спрях на една бензиностанция. Попитах служителя колко има до най-близкото село, той ми каза, че са около пет километра и прецених, че е невъзможно да стигна преди бурята. Попитах го дали има къде да си разпъна палатката и той ми посочи място, на двадесетина метра от бензиностанцията, където, според него, имало разпънати палатки на рафтингари. Видях един младеж, който ми помогна да сваля колелото на полянката, където имаше още десетина палатки, и после ме покани при компанията, в импровизираната беседка, която си бяха спретнали. Така се запознах с Иво, Блажо, Вили, Зоя и останалата част от пичовете и мацките от рафтинг клуб "Респект". Към тях се присъединиха Страхо и приятелката му Мария, които имат моите виждания за нормален живот. При едно от приключенията им двамата са минали повече от 3000 километра, в едната посока, на стоп, за да отидат до Норвегия и да се полюбуват на Северното сияние.

image

image

Пих две бири, поговорих си с хубавите хора и си легнах.

Проход Попови ливади-Кресненско дефиле, (10 км. преди Симитли) - 98 км

ДЕН ОСЕМНАДЕСЕТИ
В търсене на двете бири

Много ми беше студено и тази нощ. Разбрах, че спалният ми чувал е пълен боклук. Свит на осем едва дочаках сутринта, когато слънцето се показа и температурата в палатката се повиши. И пак съм заспал. Събудих се чак в девет. За първи път ставам толкова късно. Отне ми 40 минути събирането на багажа и потеглих. Макар и събота трафикът в дефилето продължаваше да е ужасен. Като се прибави и това, че цял ден карах срещу течението на Струма, разбирай леко изкачване, днес не се очертаваше да е лек ден. А и пак се заоблачи, та картинката е пълна. Направих една снимка на реката и продължих към Благоевград:

image

Трябваше да се отбия в града, да взема пари, че бяха свършили,

image

image

В началото на града ме заваля, скрих се в един Лукойл, където пийнах чай, да се сгрея и хапнах няколко вафли, докато премине дъждът. Свърших си работата в Благоевград и поех по пътя за София. Но още бе рано да се прибирам направо. По план трябваше да мина и през Кюстендил. Стигнах до село Мурсалево, където спрях за обяд в ресторант Герена, а после хванах по прекия път за Кюстендил, който не е натоварен като главното шосе. На самия разклон има археологически разкопки, явно нещо е излязло, докато са ровили за магистралата:

image

Интернет казва това: http://www.standartnews.com/lyubopitno-misterii/otkriha_neolitno_selishte_s_bulevard_kray_s_mursalevo-237099.html

После минах през Бобошево, където спрях да щракна две снимки, под учудените погледи на местните:

image

image

Преди село Пастух видях този параклис, спрях да запаля свещичка за почти сигурния успех на начинанието, но се оказа, че няма.

image

Както и да е, починах си, пих вода и се метнах на колелото. До Кюстендил оставаше малко. Не след дълго се озовах там, в ранния следобед.

image

Питах за магазин наблизо, но ми казаха, че най-близкият е на Лидъл или Пени маркет, някакъв голям, а не ми се оставяше колелото без надзор, затова реших да продължа към следващото село. Там обаче се оказа, че магазин няма, продават само череши край пътя. И хайде към следващото. То се намира в Конявската планина. Допреди малко не знаех, че такава планина съществува, а сега трябваше и нея да катеря. По картата излизаше, че ще е около 20 километра път, правя си сметка да е десет качване, десет спускане. До селото имаше 6-7 км., трябваше да се стигне до него, нямах бира! И леко-леко стигнах Цървеняно. Спрях в местния магазин, хапнах един сандвич, взех си две бири и нещо за вечеря и питам селяните колко има до върха. Първият казва три и половина, вторият 5, а третият два километра. Преди да проверя колко са обаче, трябваше да снимам двама интересни колоездачи:

image

image

Поех по баира отново и на една от почивките направих нов опит за селфи:

image

В крайна сметка километрите се оказаха три и половина. Първият позна, но баирите бяха такива:

image

image

На върха отново преобличане, последната ми чиста тениска, наметнах якето, щракнах някогашната караулка и надолу.

image

Намерих място за лагер край едно село, което го няма на картата-Ал. Димитров. Намира се на километър-два след Извор, посока Радомир. Мушнах се в палатката, хапнах, изпих си наградата и си легнах.

Кресненско дефиле-с.Ал. Димитров - 120 км.


ДЕН ДЕВЕТНАДЕСЕТИ
Последен преход

Станах в осем. Пак ми беше студено. Ще се купува качествен спален чувал-това е ясно. Събрах багажа, за последно. Знаех, че в Радомир ме чака баир, много пъти съм ходил в този град, но с кола. Спрях да документирам преминаването си и продължих да изкачвам.

image

После минаване през дългия Перник, край няма този град. А след него излязох на магистралата. Тази, която я откри Бойко Борисов. Започнах да катеря един не много сериозен баир и след петстотин метра усещам, че пак карам само на капла. Задната гума отново беше спукана. А Киро в Сандански направи яка подложка именно срещу спукване, но толкова ситни камъчета имаше по магистралата, че едно по-остро е достатъчно. Един час си играх да сваля външната, заради подложката бе много трудно. Най-накрая успях. Намерих дупката, залепих я и я сложих на колелото. И пак мека! А уж я огледах за други пробиви. Свалих с псуване, напомпах повече и излязоха още две дупки!!! Залепих и тях и внимателно, доста дълго оглеждах, но не видях други. Каквото и да ставаше щях да се прибера, ако ще и да го нося вече туй колело. До вкъщи оставаха около 20 км. Не веднъж казвах, че има добри хора и те не са малко. Докато правех гумата спря човек, с кола комби, който ми предложи да натоварим колелото и да ме закара до София. Благодарих му, но естествено отказах. После тръгнах към дома. Този път без произшествия, а и през повечето време беше спускане. Щракнах първия ми зрителен контакт със столицата:

image

Това е последното ми фото за обиколката. След по-малко от час бях в кв. Света троица, където живея.

с.Ал. Димитров - София - 59 км.


ЕПИЛОГ

Когато преди осем-девет месеца започнах да планирам това пътешествие, не очаквах, че ще е толкова трудно. Представях си двадесет и няколко дневен преход, повече приличащ на разходка в парка, с равни шосета и само 4-5 по-тежки дни. Не се оказах прав, но и не съжалявам за това. Успях да се проверя. Мразя цитатите, особено клишираните, но два, неизвестни цитата си повтарях в особено трудните моменти: "Силата на духа е по-силна от слабостите на тялото!" и "При колоезденето, щом ти е трудно, значи се движиш напред!". Лятото на миналата година, мой приятел, запален колоездач, ми каза, че може да стигне с колело навсякъде в България. Аз го изгледах скептично, представяйки си един определен баир, който ми се струваше нещо ужасно. Днес мога да кажа, че аз с колело мога да стигна не само навсякъде в България, но и почти навсякъде в света, колкото и странно да звучи това на някои.

За целия преход минах 2146 километра за 19 дни. Всеки ден каране. Всеки ден пиех по две бири, бях си определил, че това ще ми е наградата за деня. Само последния ден изпих четири, при отпразнуването на успешния завършек. Пих и една малка ракия, от тази на Людмил, която ми даде на раздялата ни в Свищов. Изказвам благодарност на всички, които ми се обаждаха по телефона, да проверят как съм, както и на тези, които ми помагаха по пътя! И на Вилка, че ми търпи глупостите.

image


22.06.2014 г. Край на приключението...
...но приключенията продължават!



Гласувай:
9



1. emi1ts - Поздравления!Браво!
29.06.2014 07:59
Много интересно!Достойно за възхищение във всяко отношение!
Успех във всичко по нататък!
цитирай
2. 2007alex - Браво приятелю!
02.06.2021 11:27
С огромен интерес прочетох пътеписа ти. Ти освен че си решен да посрещнеш предизвикателствата на такова пътешествие ,но си го поднесъл интересно и увлекателно. Явно писането и колоезденето ти се отдават. Браво!
Аз буквално вчера се регистрирах в блога и веднага попаднах на теб. Така е защото иначе отдавна карам ,но сравнително отскоро тренирам и правя малки пътешествия.
Освен това за моите 74 години подобни натоварвания са ненужни.
Миналата година направих едни 900 км за 10 дни а за тази планирам 1000 - 1200 км през Родопите ,Странджа, морето, Дунав и до Русе.
Надявам се, че за времето от тогава имаш и други приключения, за които да прочета в блога. Или ако искаш ще се радвам да ми гостуваш в къщата ми за гости АЛЕКС
Самоков. 0878516624 Христо Александров Алекс
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gergoff
Категория: Туризъм
Прочетен: 130707
Постинги: 14
Коментари: 24
Гласове: 30
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031