И такааа... Тръгнах с влака, на 27-ми Юни вечерта, като си бях наумил да посрещна 1-ви Юли. Иначе казано: Джулай морнинг. Имах идея да стигна до морето с колелото, но малкото ми почивни дни щяха да преминат в каране и нямаше да имам и малката възможност да си почина. Нищо. Догодина, ако ме държи ентусиазмът. В Бургас бях сутринта към 7:30 и "яхнах" колелото. Не знаех къде ще  спя, докъде ще карам и т.н., просто исках да съм "някъде там".



Бързо-бързо се изнесох от Бургас и хайде към Южното черноморие. Беше рано, карането вървеше.



По пътя реших, че или ще остана на къмпинг на Силистар или около него. В интернет бях видял, че наоколо има и един къмпинг-Делфин, а отзивите бяха добри. И двата обаче, се намират след Царево.



След точно 79 км. от гарата на Бургас, стигнах до Делфина, който се оказа наистина приятно място. Опъването на палатките бяха предвидили да става в борова гора.







След като се настаних, реших да се разходя до Ахтопол, да хапна риба и да ударя една заслужена бира.







А за вечерта си взех:



На следващата сутрин реших да отскоча до Резово. Има-няма 20-ина километра от къмпинга.



Гледам, в далечината някакво село. Питам един човек: българско ли е?-а той:
-Турско е. И плажът, дето го виждаш е негов.
Питам го има ли граничари, а той ми казва, че няма. Тогава аз умно заключавам, че мога да отида да пия едно кафе на пясък у комшиите. Човекът ми казва: -Иди, но ще имаш голям проблем! 24 часа в техен арест, 24 часа в наш арест и 300 лева глоба.
И се отказах. Разходих се само до граничната бариера.












Българска църква:





Явно риболовът е по-голямо нарушение от преминаването на границата, щом са го поставили на първо място:



Още някоя снимка около Резово, като нямат плаж...





А мястото от следващата снимка се намира на 4-5 километра преди Резово. През комунизма за обикновения българин се е стигало до тази бариера. По-натам, с "обходен лист", каквото и да значи това. Не всеки е можел да влезе в селото, макар и да си е част от България!



Прибрах се в къмпинга, отидох на плаж, но снимки от там нямам. Нямаше какво да се снима, освен ако не обичате да гледате снимки на дебели жени...

На следващата сутрин станах, гледам небето сиво, аха-аха да завали. "Опаковах" палатката и след 2-3 минути като почна една гръмотевична буря, та си викам: егати Джулая.



Само да вметна един изглед от палатката. Ако не се вижда добре, насреща е морето:



В десет часа обаче, дъждът спря, слънцето изгря и земята отново беше суха. Качих се на колелото и хайде до Варвара. Оказа се, че и там огромно заведение е превзело малкия плаж и се върнах обратно, като пътьом не пропуснах да спра на едно скътано плажче, "да изравня тена". А после-подготовка за вечерния огън. Лошото беше, че гората е борова, та трябваха повече дръвца, но, както се оказа, стигнаха.



И, най-накрая, огънче. Хем да сгрява, хем да изпека нещо за вечеря.



20-ина минути, преди да изгрее слънцето, все още таях надежда, че ще го видя. Беше останал един процеп в небето, макар и тънък, но се държеше мъжки. Накрая, след дву часова борба, се предаде и в 05:40 се виждаше това, както, всъщност, и през целия ден, де:



Поспах няколко часа и реших, че ми е време да си събирам багажа и в оставащия ми един ден да видя още някое място, на което не съм бил. Пътьом щракнах и някоя интересна снимка, като крави на плаж и катастрофа, дано да е без жертви, ама тоя букет...







Минах през Лозенец, през ресторанта на едни познати, където хапнах крем-супа от тиква, за първи път. Вкусна беше, пак искам. Пих и една бира, за пауър, дет се вика и пак на колелото. Вечерта останах в Черноморец, при едни приятели в една много "грозна" вила:



На следващия ден хайде към Бургас, за влака. Имах доста време и реших да се разходя из морската им градина. Доста приятно място е станало, в сравнение със спомените ми от преди години. Оказа се, че на плажа е имало конкурс или нещо подобно, за пясъчни фигури, но го разбрах чак, като се прибрах в София. Иначе можеше да поостана за следващия влак. Нищо, другия път.









И за финал, една снимка на заведение близо до гарата:



Тотал: 250 км с колелото за петте дни. Още не се бях прибрал в София, във влака, и вече планувах следващото приключение....