Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2016 13:50 - До Италия и обратно с велосипед. Част 2
Автор: gergoff Категория: Туризъм   
Прочетен: 6382 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 08.11.2016 15:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                         Ден 11-ти

   Много студена нощ. Температурата в палатката е 12 градуса, а навън доста по-ниска. Бях си облякъл термофланелката и пак усещах студа, но, може би, защото се бях намръзнал предната вечер! Сутринта се поизлежавах до късно. Изчаках слънцето и тогава потеглих. И се почна пак-изкачвания и спускания, гарнирани с прекрасни гледки:

image

image

   Все така продължаваше денят и изведнъж, на Вишня гора, гледам и не вярвам на очите си.

image

image

   Както се вижда посоката е на изкачване. Хубавото бе, че точно тези два 18% баири не бяха дълги. Бутах малко, не ме е срам да си го призная.

Една интересна къщичка, мисля беше на върха на единия голям  баир, особено с каменните баба и дядо на пейката, много уютна ми се видя:

image

   После пак баирчета, дълго и красиво спускане и стигнах Любляна. Купих си карта на Италия за 11 евро, разходих се из центъра и щракнах някоя снимка:

image

image

image

image

image

   След Любляна подкарах към Постойна по равен път до магистралата, но се отдели и преди село Vrhnika почна едно четирикилометрово изкачване с добър наклон. Следваше Логатец, в който, ако искате вярвайте, имах чувството, че е сниман филмът "Шоуто на Труман". Едни спокойни хора, щастливи, усмихнати, лежерно возещи се на велосипеди или разхождащи кучета.... Пълна идилия, изглеждаща ми нереална.
Още малко каране, до село Планина, където извън селото, на полянка, до рекичка, останах да нощувам.

Ден 11-ти в цифри:
-105 км
-13,08 ср. скорост
-46,77 макс. скорост
-788 м. положителна денивелация


                                                            Ден 12-ти


   Станах в 7:30(6:30 словенско време). Бях близо до селото, не исках да притеснявам хората, щом се раздвижат и гледах да се изнеса рано. Вечерта минаха доста коли, а и група младежи, но в сумрака не ме видяха. На светло обаче, щяха да ме забележат и кой знае, можеше да ме помислят за мигрант, полиция, разправии. Не, благодаря. Страхотна мъгла и влага, повече от час и половина трябваше на слънцето да се покаже. Стартирах с ударно изкачване, като положителната денивелация, измервана от велокомпютърчето, растеше главоломно. Вече бях почти на края на Словения и тук нямаше нито една крайпътна чешма. За проблема с магазините споменах, трябва при всеки удобен случай да се заредят провизии, защото после не се знае кога. Така и правех, предвиждайки поне за три яденета напред да имам запаси. Иначе, в крайно подредената държава, ме уучудиха балите с боклук, като тези нашите, които увиваха в някакви найлони, които словенците бяха складирали на доста места, но все в близост до къщи. Все отлагах снимките и накрая се оказа, че нямам нито една на това, за мен, недоразумение. Още някое и друго катерене на баирчета и малко преди границата видях тази табела:

image


   И почна се надолу :)  Почти до Италия. Граница няма, минаването е свободно. Личат само постройките и една невзрачна табела:

image

   След Триест и синята и зелената табели, указващи посоката за Венеция, ме изкараха на магистралата, но на Сисиянита бързо се поправих и влязох в правия път. Срещнах този швейцарски пътешественик, минал през Алпите, пътувайки към Гърция:

image

image

   И, макар да бях близо до Адриатика и да се движех непосредствено до него, морето не се виждаше. Редуваха се безинтересни селца и градчета, като този разсадник за палми или както там се наричат, бе нещото, което единствено ми привлече вниманието:

image

   Първите ми впечатления бяха, че е по-мръсно от Словения с, в пъти, по-лоши пътища. Километри наред никакъв магазин, а когато най-накрая намерих такъв се оказа, че няма студена бира. Настаних се в едни лозя край San Giorgio di Nogaro, което аз, кой знае защо, съм прочел като Сан Джорджио Ножара(извинявам се и благодаря на читателя за уместната забележка!).

image

image

Ден 12-ти в цифри:
-118,03 км
-15,51 ср. скорост
-45,95 макс. скорост
-642 полож. денивелация



                                                           Ден 13-ти


   Започвам да си мисля, че SS 14(шосето, водещо до Венеция) е нещо като американското ROUT 66. Кемпери, каравани, харлита и други огромни мотори, кабриолети. Движението е доста интензивно, а пътят двулентов. Карам най-плътно до банкета, а на сантиметри от мен минават тирове и трактори, теглещи грамадни ремаркета. Няма я толерантността на хървати и словенци! Пътят е тесен, а на места асфалтът е доста разбит, но това, само там, където карат колоездачите. Попаднах на колона от старите Фиат 500, очевидно ще има парад или сбирка, но докато извадя техниката и успях да заснема само тези:

image

image

image

   Нито една табела до тук не показваше вярно километрите. С тръгването имаше една, която ме извести, че до Венеция имам 80 км. Аз минах 100, а пред мен нова табела, на която пише, че ми остават още 10.
Малко крайпътни снимки:

image

Дон Кихот. Всъщност, това е фирма, изаботваща подобни фигури.

image

image

image

И един украински пътешественик-Максим, вече почти три месеца на колелото из Европа, на финалната права към Любляна, защото визата му изтичала:

image

image

   От швейцареца вчера научих, че е спал в къмпинг "Джоли" в Маргера, за 7 евро на нощ. Това е град, залепен за съседния Местре. С доста питане ми указваха накъде да хвана. Намерих го, всички местни знаят къмпинг "Джоли". Попитах колко ще ми искат да си спя в моята палатка.
-13,5 евро.
-А нещо по-евтино?
-В наша, с три легла, за 7,10 евро.
-Ок. Давайте за два дни.
   Къмпинг "Джоли" е интересно място, със свой собствен живот. Разположен на огромна площ в него има палатки, места за кемпери и каравани, ресторант, магазин, басейн, перално помещение....

image

image

image

image

image

image

image

image

   Изкъпах се, обръснах се да не приличам на талибанин, изпрах малко дрехи, напазарувах си бира и вечеря от магазина и се прибрах в шатрата. За мой късмет никой не настаниха при мен.

Ден 13-ти в цифри:
-106,34 км
-16,02 ср. скорост
-31,3 макс. скорост
-154 м. полож. денивелация (цял ден пътят бе равен, положителната е само от изкачването на мостове край градове и села)

                                                  

                                                                           Ден 14-ти


   Заключих се. Останах отвън, а ключът е от вътрешната страна. Излязох за минута по човешки нужди, дръпнах вратата-тя се отвори. Помислих, че не съм я заключил предната вечер и като излязох я дръпнах да се затвори, за да не влизат комари. В момента, в който поисках да си вляза отново-не става. Петлето снощи не е било щракнало добре, но тази сутрин заключи перфектно. Половин час се въртях отпред, какво ли не пробвах-нищо не се получава. Всичките ми инструменти са на колелото, а колелото е вътре. Ножът ми, с който можеше да опитам да повдигна петлето, също. Тръгнах към рецепцията, да потърся помощ, само по боксерки, но се отказах. Най-много да ми дадат друг ключ, ама нали моят е от вътрешната страна!  Вероятно щяха да извикат ключар и да ме глобят 100-200 евро. Минах зад палатката, бях видял, че има дупка в долния край и платнището е леко вдигнато. Оказа се, че долната част на тентата е на ластици по цялата дължина. Вдигнах я и се получи пролука колкото да се мушна. Дотук със сигурността!. От случката се разсъних, закусих, оправих се и хайде към Венеция. Минава се по около трикилометров мост, на който има знак, че е забранено за велосипедисти. Да де, ако го знаех по-рано щях да отида с градския транспорт, но вече бе късно. Пак бях в нарушение, но колелото ми бе единственото превозно средство, а и доста друг народ караше по моста.


Венеция!
Като от филмите, а аз съм тук.

image

image

image

image

   Няколко пъти ми подвикваха някакви жени нещо, докато не разбрах, че из целия град е забранено да се кара. Да буташ може, но условия за колоездачи никакви! 

   Снимки на Венеция, каналите, гондолите с гондолиери, Сан Марко в интернет има много. На мен ми беше интересно друго-зад фасадата какво се крие и ведно със забележителностите, познати на целия свят, аз се завирах по тесните, непознати за повечето туристи улички и снимах.

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image


Снимах боклука и рушащите се фасади.

image

image

image

image

image

image

image

image

image

   Аз се разхождах из Венеция, а в главата ми изникваха все повече въпроси:
-Имат ли мазета? Не се ли пълнят с вода?!
-Как е строено всичко това?
-Не се ли притесняват да си простират гащите на показ?
-Защо нямат дворове?
-Какви хора живеят във Венеция?

   Продължавах да се питам и други неща, свързани с мигрантите, просяците и оставените на произвола на времето сгради, счупените лампи и опиканите тунели.

image

image

image

image

image

image

image

image

image

   Станах свидетел на оказване на спешна помощ на възрастна жена. Дори предложих да помогна на момчетата, но казаха, че ще се оправят и ми благодариха за предложението. Не се възпротивиха да ги снимам.

image

image

image

image

   Следващите снимки са показателни за Венеция. Световни забележителности, изоставени домове, просяци, миризливи мигранти продаващи боклуци, красиви гледки и занемарени сгради.

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

   Направи ми лошо впечатление това, че на отрепките, обитаващи и притесняващи туристите никой не прави проблем, но една жена, седнала да си почине на стълбите до площад Сан Марко беше "помолена" настоятелно да се премести. Не можело да се седи на стълбите!

image

image

image

image

image

image

image

image

Така се изхвърлят строителните отпадъци:

image

Писмо в бутилка или само бутилка?!

image

image

Продава се.

image

image

image

Италианска мода. Намалена!

image

image

image

image

image

В пристанището бяха акостирали два такива. С нещо такова също ще ми е интересно.

image

image

   Със смесени чувства напуснах острова. Хем бях щастлив, че съм бил там, хем не бях особено очарован и, най-вече, оптимист за бъдещето му. Но италианците да му мислят, ние си имаме други грижи. И като казах грижи със свито сърце се прибрах в къмпинга. Изпитвах сериозни съмнения дали ще намеря багажа си, имайки предвид сутрешната история и това, че бях в най-крайната палатка до един незастроен парцел с разбутана ограда. И о, чудо, всичко си бе там. Реших да отпразнувам подобаващо деня. Бях си взел хапване от Лидъл, както и две бири, но по 0,660 л. Малко нет, записки, хапване и пийване и в леглото, че утре рано потеглям за Басано.

Ден 14-ти в цифри:
-40,68 км
-7,66 ср. скорост
-26,93 км. макс скорост
-64 м. положителна денивелация (от носене и бутанепо стълбите във Венеция)

                                             


                                                                 Ден 15-ти

  Толкова много емоции бушуват в главата ми, сядайки вечерта да напиша записките си с впечатленията от изминалия ден. Направо се чудя от къде да започна!
  Събуди ме някакъв идиот, който се опираше в палатката ми. Както и да е, време беше за ставане, исках да тръгна възможно най-рано. Багажът ми беше събран предната вечер, оставаха само дрехите от простора. Някой си беше прострял и неговите на моето въже, нямаше как да му го оставя и ги метнах върху близката ограда. В 8:30 бях на път. Предния ден някъде бях видял табела за Падова и толкова бях сигурен в посоката, че стигнах почти до Венеция. Грешка! После една грешна табела и един италиански малоумник ме пратиха в индустриалната зона на Местре, където ме наобиколиха въоръжени охранители и нещо започнаха да ми се карат. Добре, че единият знаеше английски. След час и петнадесет минути и 20 км. напразно лутане бях почти в изходна позиция, но на правилния път. До Басано нищо интересно, освен един колоездач и една крава, рекламиращи сладолед:

image
                                                             
image

   За цялостното ми изживяване, разочарования и емоции има отделна тема. Извинявам се за неудобството, но наистина бе емоционален ден, снимките са над сто, което наложи разделението:

gergoff.blog.bg/turizam/2016/10/14/na-poklonenie-v-meka-ta-na-rakiite.1482495

   Мисията бе изпълнена, апогеят достигнат, остана само връщането към България, което започна същия ден. На град ли е, село ли Цитаделата, още на отиване усетих, че нещо бая заобиколих и на връщане минах през центъра. Ако не се смрачаваше с удоволствие бих останал да разгледам, но имах по-важна задача-да си намеря място за спане.

image

image

image

image

   Бивакувах след Цитаделата. Две бири, хапване, дълги записки и лека нощ.

Ден 15-ти в цифри:
-134,64 км.
-15,11 ср. скорост
-32,81 макс. скорост
-244 полож. денивелация



                                                 Ден 16-ти

 
  Оттук насетне ме чакаше основно каране. Най-важното бях видял, вече щях да снимам само неща, които ми излизаха по път. Все пак исках да видя Тирана, Охридското езеро и Скопие.
  Денят започна със силен насрещен вятър и така продължи до вечерта. До Падова нямаше нищо интересно. В началото на Падова спрях пред едно заведение и попитах един италианец къде е пътят за Чиоджиа. В този момент излязоха още трима и много ми се смяха, защото градът се казва Киоджа, ама аз така го разчетох. Упътиха ме по някакъв път, нещо като околовръстен, на който нямаше табели, че е забранено за велосипедисти, но само на километър-два видях карабинери, които проверяваха някакъв автомобил. Двамата започнаха да ми махат енергично да се приближа и веднага усетих, че нещо не е наред. Започнаха да говорят един през друг, но аз им казах, че не ги разбирам. Оказа се, че и двамата знаят английски, но с толкова силно италианско произношение, че за мен си беше почти същото, но схванах основната им идея-не трябва да се намирам на този път и на първата отбивка да се разкарам. Изобщо не искаха да ме упътят за Киоджата. Карах повече от десет километра, може би, докато намеря отбивка, шофьорите ми свиреха, правеха ми знаци, че не трябва да карам тук, ама карах. Слязох към някакво село, но по картата се ориентирах, че съм в обратна посока и тръгнах по един мост. И гледам табела "Киоджа". Егати късмета-викам си, но се оказа, че и този път е суперстрада и по него не става. Влязох в Падова и се почна едно разпитване, лутане, суетене. Всеки втори ме объркваше или указваше към суперстрадата, а някои ме пращаха и към Венеция дори. Отне ми време, но излязох на пътя за Пиове ди Сако, като минах през някакъв парк, а после, до Киоджа, си беше нормален, тип междуселски, път.
  Киоджа е хубаво градче, нещо като нашия Ахтопол, поне на мен така ми се стори, но доста по-чист и подреден. Щракнах няколко снимки, заведох колелото на плаж и се изнесох посока Равена.

image

image

image

image

image

Бивак, две бири, вечеря, сън.


Ден 16-ти в цифри:
-121 км.
-15 км. ср. скорост
-33 макс. скорост.
-189 полож. денивелация


                                                   

                                                            Ден 17-ти


   Денят започна с мъгла, но поне нямаше вятър. По мои сметки имах около 65 км. до Равена. Видях табела на Макдоналдс, но указанията им за местоотстоене, измервано в минути, е доста дразнещо. Спрях, сипах си вода, изпрах си ръкавиците, бъфа и една тениска, но в интернет не успях да вляза. Искаше ми парола! Точно на тази табела, докато карах вече подминал ресторанта, изчислих, че трябва да се движиш с около 160 км по тесния път, за да се включиш във времето:

image

Масово използват този вид указвания:

image

  На обяд седнах да хапна на една отбивка. Минаваха коли, гледаха ме странно, а някои ме поздравяваха.

image

Стигнах и до Равена.

image

За спомен:

image

  И като се почна пак едно лутане, чак не искам да се сещам. На три различни изхода ходих и преди всеки имаше подобен знак:

image

  Доста изнервен, може би два часа се мотах, тъкмо бях решил, че няма друга алтернатива и тръгвам, пък каквото ще да става, реших да пробвам последен опит. Спирам един човек и той ми каза, че до Червия има велопът. Насочи ме, оттам и тези германци, дошли на почивка, също ме упътиха към него и облекчено си отдъхнах.

image

  Тръгнах по черен, но законен път, минаващ през гора. Е, аз и там се оплетох, нямаш никаква видимост, нито указателни табели, а разклонения много, но беше красиво и спокойно.

image

image

image

image

image

  Карах около 10-12 км. по такива пътеки и накрая излязох на асфалт. Мислех, че съм в Червия. Питах един човек за пътя и той ме изкара на главното шосе. И пак насрещен вятър, който ведно с лутането в Равена направо ме изцеждаше. Доста изморен реших да потърся място за бивак и пак изненада-пътят, по който се движа, се разширява и става аутострада. Гледам картата, около 10-ина километра ще е само, но смееш ли, доста хора бяха категорични, че могат и да ме арестуват за подобно нарушение. Зачудих се какво да правя и влязох в Чезенатико. Смрачаваше се и опънах палатката на плажа, до едно неработещо заведение. Вечерях на такава гледка, а като си легнах дълго време слушах шума на вълните.

image

Ден 17-ти в цифри:
-125,63 км.
-14,19 ср. скорост
-33,89 макс. скорост
-141 м. полож. денивелация




                                                          Ден 18-ти


  Денят започна с изгрева на морския бряг. Нещо любимо. Следваше стандартното оправяне на багажа, кратко лутане в градчето и излязох на пътя за Белария. После беше лесно. В далечината видях да прелитат шест хеликоптера (трябва де се приближат, може би, снимките)

image

image

  И тъкмо си мислех, че всичко върви добре, нямаше вятър, а километрите се трупаха неусетно, край Римини, тъкмо спрях да снимам табелата, и се оказа, че съм спукал гума.

image

  Явно я бях пренапомпил няколко километра назад, бе ми се видяла малко мека. Беше се спукала от вътрешната страна, откъм каплата. Свалих, сложих лепенка, монтирах и пак мека. Пак сваляне, почистване по-добре, помпане и вече няма проблеми. Тъкмо да я слагам на колелото и спря някаква кола. Някакъв човек взе нещо да ми говори, но аз му казах, че не го разбирам и си продължих с работата. Бях спрял пред един автосервиз, който не работеше. Имаше верига, че е затворен, но край нея се минаваше и паркингът ми се видя удобен за целта. Разбрахме се с човека, някак си, че това мяст е негово, частно, но излезе свестен, дори ми държа колелото, докато си оправям багажа. Обаче цялата процедура ми отне повече от час. Ръката все още ми създаваше проблеми-през деня, докато карам отичаше,  вечер отокът спадаше.
  Продължих през град Фано, снимах "Орлов мост" и една крайпътна фея:

image

image

  Една хубава къща и една сграда в любимия ми оранжев цвят:

image

image

  А от тези табели може да разберете малко за табелирането в Италия. И двете са за Анкона, в две различни посоки, но за еднакъв клас пътища.

image

  Докато карах си мислех, че в Италия, за колоездача чужденец, има едни основни думи, които трябва да знае и които аз научих в движение:
-дрито-направо;
-семпре дрито-само направо;
-синестра-ляво;
-дестра-дясно;
-ротонда-кръгово
--негозио ди алементари-хранителен магазин(бях го споменал и преди)
  За този ден бях решил да щурмувам Анкона, но пак излезе силен вятър, вече ми бе дежа-вю, и успях да стигна на 25 км. преди нея, край Сенигалия, където опънах лагера в една бамбукова горичка.

image

Ден 18-ти в цифри:
-106 км.
-15 км. ср. скорост
-48 км. макс. скорост (имало е досбро спускане някъде)
-220 м. положителна денивелация




                                        Ден 19-ти

  Топла нощ.
Тук-там нещо интересно край пътя.

image

  Някакъв замък ли е, а може би манастир или друго, край Лорето:

image

  Църква с часовник в Мачерата:

image

  Знаците, по-скоро липсата им, ме вкараха в ново приключение. Край Анкона пътят ме заведе до тунел, без алтернатива за връщане, освен ако не исках да карам в насрещното. В този тунел никой нормален колоездач не трябва да влиза! Тесен, тъмен и дълъг. Бях си облякъл светлоотразителната жилетка, тировете минаваха на сантиметри от мен, а някои ми свиреха пронизително. Адреналинът ми се беше покачил сериозно. Щом излязох на светло ми трябваха няколко минути да се успокоя. Това беше истински екстремно изживяване! Щом свърши пътят видях, че в обратната посока има табела за тунел и забрана за велосипедисти, а в моята имаше една, която забраняваше това, но сочеше пътя надясно, който водеше към аутострадата. След тунела шосе ss-16 си продължава като нормален път, нарочно слязох до една отбивка да видя за забраняващи знаци. Утре, ако всичко е ок, ще се минава Пескара. Вече започвах да изпитвам сериозни притеснения, наближеше ли голям град. Я тунели, я лутане, я магистрали ще има. Изобщо не е лесно да се кара в Италия!
  Със спускането надолу по ботуша хората ставаха все по-топли. Почти всички колоездачи ме поздравяваха, нещо, което беше рядкост предните дни, някои се изравняваха с мен и ме разпитваха, дори пешеходци ми пожелаваха приятен ден. В ранния следобед пак насрещен вятър, но гледката на Адриатика отляво компенсираше енергията, която хвърлях в борбата с него:

image

image

  Вечерта разпънах палатката край една изоставена къща до Сан Бенедето. Хапване, пийване на двете бири, записки, а после сън.

image

Ден 19-ти в цифри:

-120,44 км.
-38,88 макс. скорост
-15,49 ср. скорост
-413 м. полож. денивелация





                                                                Ден 20-ти


  Събудих се около 2 часа. Валеше. Излязох, покрих палатката и колелото и пак си легнах. Известно време слушах ромоленето на дъжда по платнището и пак съм заспал. Сутринта беше спряло да вали, но беше мокро и мрачно. Пътьом спрях до един Лидъл, да запълня провизиите, а на втората снимка, най-вероятно, съм снимал мрачното небе:

image

image

  Минах Пескара, но този път през града. Имаше някаква табела, за нещо като околовръстен път  май, но я игнорирах. Пескара се оказа хубав град, с доста интересни къщи, чист и подреден.

image

image

  Имат производство хората, колко влакови композиции, като тази докъдето ти видят очите, срещнах тези дни....

image

   След Пескара пътят стана много лош. Срещах все по-малко колоездачи, дали заради времето, дали заради пътя, но предния ден бях видял над 1000. Спрях на една спирка да се подкрепя с един шоколад и една кола и видях, че се търси това куче. Ако го намерех можех да увелича обиколката с два-три месеца :)

image

  Тъкмо се успокоих, че няма изненади и подвеждащи табели и хоп, на Ортона, след дълго качване на един баир, а после и дълго спускане-тунел. Без знаци, че е забранено за колоездачи! Нито непосредствено преди него, нито и доста преди това. Приближих се да го огледам, видях, че е дълъг и тъмен, а дори имаше и завой и, най-важното, без тротоар или отделно платно за колоездачи. Аааа, не. Вчерашните емоции не ми се преживяват отново. Мерси. Имах два варианта: връщане нагоре и да мина през града или да хвана по един стръмен черен път, точно преди тунела, който започваше след съборена строителна ограда. Избрах втория. Бутах и псувах тия с табелите, пак бутах и още по-силно ги псувах. Накрая излязох в градчето и се озовах точно зад тунела. Съдейки по изминатото разстояние изобщо не е бил къс. После имаше качвания и спускания с прекрасни гледки към морето и реших, че ще карам около 120 км. Малко преди Васто гледам табела, че до Лидъл Васто остават 10 км. Нямаше други магазини по пътя, повече от 30 километра, а исках да си купя бира и хляб. Освен това нямах и вода, последните 40-50 километра бях изминал с едва 500-600 грама. Лидъл-а се оказа на 17 км, ама не се учудвах вече. Италианците са над тия неща. Оказа се, че Лидъл е единственият работещ магазин в неделя, а градът изобщо не е малък. Напазарувах, подкарах в утрешната ми посока и се настаних в една маслинова горичка.

image
Ден 20-ти в цифри:
-127,38 км.
-15,04 ср. скорост
-42,58 км. макс. скорост
-637 м. полож. денивелация



Край на втора част!


Трета, последна част, тук:
gergoff.blog.bg/turizam/2016/10/19/.1483602








Гласувай:
7



1. gergoff - "Сан Джорджио Ножара. &qu...
13.10.2016 15:23
mar866 написа:
"Сан Джорджио Ножара."
------------------
??? Какъв е този ножар? :)


А сега де. накара ме да се замисля, ама в бързината така съм го прочел. Иначе, гледам картата и мястото се казва San Giorgio di Nogaro. Кой знае за какво съм си мислел в този момент!
цитирай
2. katan - Пиши бързо:)
13.10.2016 18:22
Не ни дръж в очакване:).
Добре, че погледнах предишния постинг.
Допълнил си го и ми хареса много.
Утре пак:).
цитирай
3. survakar007 - Интересен пътепис,
17.10.2016 05:09
но не разбирам защо не си ползувал GPS за ориентация?

Предполагам имаш телефон с екран, а ако немаш един от старите модели ще ти свърши много по-добра работа от колкото карта, едва ли ще ти струва около 20 кинта втора ръка. Има редица апликации които са безплатни да ги свалиш от интернет и позволяват да заредиш карта на всека държава в света локално та не е необходимо да плащаш за телефонна връзка, само GPS е достатъчен и така нема да се луташ само по пътна карта.

Сурвакар
цитирай
4. toninabog - Поздрави!
19.10.2016 17:49
Прекрасната Италия!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gergoff
Категория: Туризъм
Прочетен: 130707
Постинги: 14
Коментари: 24
Гласове: 30
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031