Планувам тази разходка от, има-няма, две-три седмици. Преди толкова време ходих почти до град Сливница,  като си купих новото колело да го тествам. Тогава навъртях 50 километра и това беше много добър резултат за начинаещ като мен. Вчера, 8.07., се качих на колелото, взех едно яке, защото казаха, че ще вали.......някъде, малко вода и тръгнах. До Драгоман е почти равно, после малко качване, а след това около 13 км. спускане. Времето приятно, общо взето идеалните условия за колоездене. На българската граница ме посрещна усмихнат млад митничар, който като ме видя какъв съм ентусиаст, хвърли поглед на личната ми карта, пожела ми приятна разходка и ме "освободи". На сръбската имаше колона от 10-12 автомобила и аз се "бутнах" най-отпред. Сърбинът ми зададе един-два заядливи въпроса, обърна ми внимание, че е трябвало да се наредя на опашката, но и той ме пусна. И така, вече съм в Сърбия. След 4-5 километра се намира китното градче Димитровград, което беше и моята цел.



Такава часовникова кула отдавна не бях виждал, но пък и часовниците не и работеха:



Приятно е направено, наистина:







Определено обичат цветята, а и чистотата. Боклуци не видях никъде, а през няколко кофи имат решетъчен контейнер за пластмасови отпадъци, които, очевидно, използват.





Возейки се из градчето нямаше как да не ми направи впечатление, че и там колелетата са на голяма почит и се карат много. но, за разлика от България,  не видях нито едно да е завързано за стълб, дърво или нещо друго, а на колоездача да му се налага да носи тежки корабни вериги и огромни катинари, за да се предпази от крадци!







По улиците се срещат и такива коли:



А следващите снимки са на една къща, чиито домакини бяха любезни да ми разрешат да я снимам, докато "човъркат" в двора си.















Дойде време да седна и изпия една бира, а после обратно към София.



На връщане, все още в Сърбия, нямаше как да не забележа това:



  И там, очевидно, има хора, които си мислят, че щом нещо е изписано на латиница, значи е на английски. 



Метри преди българско:







В това заведение се скрих от първия дъжд. От втория не можах...



Малко след Драгоман излезе силен насрещен вятър, както и дъжда, за който споменах и карането стана истинско приключение. А трябваше да се прибирам, че си бях направил една уговорка за вечерта, та искам- не искам настъпих педалите. Обаче, на Сливница, нямаше как да не спра да прочета какво пише на паметника, а и да го снимам.









От тази разходка-толкова. Тотал: София, Света троица-Сърбия, Димитровград-125 километра.